От Маги Фокс, превод Елена Енева

Седемгодишният Хасан умирал. Инфекцията разрушила по-голямата част от кожата му, той бил твърде слаб за да яде, а болката била агонизираща.

Лекарите в Германия планирали палиативни грижи – да му осигурят максимален комфорт, докато умре. Но имало още един вариант: експериментално присаждане на кожа, като се приложи генна терапия, която да коригира грешната ДНК, поради която момчето имало толкова нежна кожа, склонна към образуване на мехури.

“Експериментът е успешен. Присадката замени 80% от кожата на Хасан и той отново ходи на училище и води нормален живот”, съобщиха в сряда изследователите пред списание “Нейчър”.

“Процентът покриване, който екипът успя да постигне с този пациент и влиянието, което това оказа върху живота му, е наистина невероятно.”, казва д-р Петър Маринкович от Станфордския университет, който също използва присаждане на кожа, за да лекува подобни пациенти.

“Това е обещанието, че сме на прав път.”

Хасан, за когото се съобщава само малкото име, страда от рядко генетично заболяване, наречено Гранична булозна епидермолиза (EB Junctionalis). Този особен подвид ЕБ се причинява от дефект в гените, които контролират изграждането на мембрана в епидермиса – най-горния слой на кожата.

Децата с ЕБ, понякога наричани “пеперудени деца”, поради крехкостта на кожата си, подобна на пеперудени крила, получават болезнени мехури, когато слоевете на кожата им се трият един в друг при движение. Те са податливи на инфекции и рак на кожата и често умират, преди да навършат 30 години. Лечение няма.

“От раждането си пациентът е има мехури по цялото тяло, включително по крайниците, гърба и отстрани”, пишат изследователите. Неговата разранена кожа е била заразена с две бактериални инфекции.

Обикновено присаждането на кожа не работи при тези пациенти, поради генетичните мутации, които влияят на изграждането на кожата. Момчето е имало присадена кожа от баща си, но присадките не са се задържали дълго.

Все пак, някои по-ранни експерименти показаха, че е възможно да се вземе парченце кожа от пациента, да се коригира дефектния ген в нея чрез генна терапия, да се размножи кожата до листи кожа в лаборатория и да се присади обратно.Но този процес е изпробван само върху две деца, като е заменяна само малка част от кажата. А и самото лечение е можело да убие Хасан.

Отчаяните родители все пак са решили да опитат.

Екипът на Детската болница към Рурския университет в Бохум, Германия си сътрудничи със специалисти от цяла Европа, водени от проф. Де Лука от Университета на Модена и Реджо Емилия в Италия, специалист по регенеративна медицина. Те са взели парченце ненаранена кожа от крака на Хасан и са използвали безвреден вирус, за да “вмъкнат” коригирана ДНК в клетките от кожата му.

Отгледали са парчета геннокоригирана кожа и чрез три отделни операции, в рамките на няколко месеца, са покрили местата с липсваща кожа.

Хасан е бил в ужасно състояние. Изгубил е много от теглото си и отначало е държан под упойка, за да понесе агонизиращото лечение. Но присадките са се захванали и пораснали.

“Изписахме го от болницата през февруари 2016 г.”, казва проф. Де Лука в интервю по телефона. “В момента епидермисът му е стабилен и здрав и не създава мехури, не го сърби, нито изисква медикаменти”, съобщава екипът. “Детето започна начално училище през март 2016”.

Тестовете показват, че генната терапия коригира незрелите клетки, известни като стволови клетки. Те заместват другите кожни клетки и изграждат нормална, здрава кожа.

Тази разработка успя да покаже, че всъщност определена популация от клетки дава възможност за непрекъсната регенерация”, казва д-р Антъни Атала, специалист по регенеративна медицина в Университета Уейк Форест, който не е участвал в проучването.

“Популацията от тези клетки е малка. Това не са всички клетки, които сме вкарали.”, добавя Атала. “Предимството им е, че дори в дълъг срок клетките, които са получили коригирани гени остават и са способни да се възпроизвеждат в кожата отново и отново.”

Генната терапия носи своите рискове, включително и от образуване на тумори, но няма доказателства това да се случва при момчето, съобщава екипът.

“Авторската разработка бележи голяма стъпка в търсенето на терапии със стволови клетки за лечението на заболявания”, са написали в коментар Мария-Селесте Арагона и Седрик Бланпен, които работят в Лабораторията за стволови клетки и рак в Свободния университет на Брюксел в Белгия, които също не са участвали в експеримента. Това е един от няколкото подходи, които се изпробват, за да се помогне на децата и възрастните с ЕБ. Около 20 на всеки 1 милион бебета, родени в САЩ имат някоя от разнообразните форми на заболяването и пациентските групи наброяват между 25 000 и 50 000 дущи в САЩ, основно деца, които страдат от заболяването.

През миналата година екипът на Маринкович в Станфорд използва генна терапия, за да лекува четирима възрастни с форма на ЕБ, малко по-различна от момчето в Германия. Но площите с кожа, които са присаждали са с размер на карта за игра, казва Маринкович.

В момента набират нови пациенти за по-голямо проучване, което да докаже, че терапията е безопасна за прилагане при деца.

“Това е пътят. Можем да достигнем до пациентите преди да преживеят всички усложнения и страдания.”, казва Маринкович.

Тъй като генната терапия е несигурна, Маринкович казва, че екипът му също тества и по-директно лечение. Вместо да заместват гена, те инжектират протеина, който този ген кодира в кожата на пациентите. Резултатът не е особено дълготраен, но протеинът помага кожата да се нормализира за няколко месеца. “Така избягваме част от проблемите с безопасността.”, казва Маринкович.

Екипът в Университета на Минесота изпробва друга тактика, като използва трансплантации на костен мозък, който да помогне на пациентите и вече са създали напреднали методи за редакция на гени, с които се опитват да създадат присадки от кожа за пациентите.

Всяко от леченията, които се създават за ЕБ може да помогне на пациентите и с други кожни болести, предизвикани от единична мутация в гените, като епидермолитичната ихтиоза, която предизвиква зачервяване, лющене и разраняване на кожата, казва Маринкович.

Има толкова много различни експериментални подходи при присаждането на кожа, включително методи, които разграждат пробата от кожата на пациента в течност, в която израства желе от нови клетки, които после се напръскват върху изгореното място или рана.

Лечението на изгаряния или дълбоки рани може да бъде много по-сложно от това, просто да заместиш най-горния слой на кожата, епидермиса, отбелязва Атала. Човешката кожа има няколко слоя и е комплексен орган. Лабораторията на Атала работи върху начини за регенериране и заместване на множество слоеве от кожата, изгубени при сериозно изгаряне или нараняване.

Така изглежда кожата на момчето 21 месеца по-късно: